В момента нещата се случват в офисите на генералните мениджъри. Многобройни, особено високоплатени договори в НФЛ се преструктурират. Но защо се случва това? И как става това?

Като генерален мениджър на отбор от НФЛ, трябва да имате нюх към добрите играчи, към талантите, но и към опитните играчи. В същото време никога не трябва да пропускате да погледнете числата.

Ако ГМ се нуждае и от интуиция за играчите, то това е твърдото боравене с числата, когато става въпрос за финанси. Грешките са забранени, защото в противен случай те могат да бъдат скъпи.

В момента мениджърите на отбори могат да се отличат, защото много договори се преструктурират. В този процес се жонглира с безумни суми пари и се използват счетоводни трикове. Но защо се случва това? И как става това? Отговаряме на най-важните въпроси.

Защо в момента в НФЛ процъфтяват преструктурираните договори?

Накратко, за да станем по-гъвкави в парично отношение. Таванът на заплатите гарантира, че отборите няма да прекаляват с финансите и няма да хвърлят пари наоколо.

Поради това договорите се преструктурират, за да останат в рамките на тавана за предстоящия сезон и началото на лигата на 15 март, или – в идеалния случай – да останат под тавана, така че все още да има финансова свобода за ангажименти или удължаване на договорите.

Какво е таванът на заплатите?

Това е таванът на заплатите в НФЛ. През 2023 г. той е 224,8 млн. долара. За сравнение, при въвеждането му през 1994 г. таванът е бил 34,6 млн. долара.

Това е максималната сума, която отборите могат да изразходват за заплати на играчите и която се определя ежегодно от НФЛ. Таванът на заплатите има за цел да поддържа спортния баланс и да не позволява на един изключително силен във финансово отношение отбор да доминира в лигата в продължение на години.

Ню Ингланд Пейтриътс с легендарния треньор Бил Беличик и „GOAT“ Том Брейди доказаха, че е възможно да се оформи дълга ера въпреки тавана на заплатите. Което отчасти се дължеше на умелото боравене с тавана на заплатите и пространството за лимитиране.

А какво е пространство за лимитиране на заплатите?

Това е сумата, с която отборите разполагат под тавана на заплатите, т.е. която все още е на разположение за кадрови мерки като ангажименти или удължаване на договори.

Важно: В допълнение към горната граница има и долна граница. Това означава, че всеки отбор трябва да похарчи поне 89 % от горната граница за заплати на играчите. В тази статия сме обобщили цялата информация за тавана на заплатите, горната граница и мъртвата граница, както и интересни факти за договорите в НФЛ. Защото те са във фокуса на отборите в момента.

„Преструктурирани договори“: Как се преструктурират договорите?

Съвсем просто – чрез разпределяне на парите от текущата година върху следващите години от договора. Това е възможно чрез преобразуване на заплатата (основната заплата) или бонуса от списъка в бонус за подписване. Това позволява преразпределение за максимум пет години.

Актуален пример: „Грийн Бей Пакърс“ преструктурираха договора на бека Дейвид Бахтиари, като превърнаха бонуса му от 9,5 млн. долара и още 5,5 млн. долара от основната заплата в бонус при подписване. Това освобождава 7,5 млн. долара, които Packers могат да използват през 2023 г.

Друг пример е Маями Долфинс, които само през последните дни спестиха близо 60 млн. долара чрез преструктуриране (и съкращение). Също наскоро: преструктуриране на договора на Дак Прескот от страна на Далас Каубойс. Неговият cap hit за 2024 г. – последната година от договора му – се увеличава до около 60 млн. долара, според „Spotrac“. Следователно удължаването на договора трябва да се осъществи преди началото на 2024 г., за да може отново да се преразпределят парите.

Но едно е ясно: спестяванията за момента естествено застигат отбора, през следващите години тежестта върху тавана на заплатите се увеличава заради договора, който по-късно става съответно по-скъп заради отлаганията.

А уволнението не решава проблемите, защото тогава така наречените „мъртви пари“ ще бъдат причислени към тавана на заплатите. Прескот например сега ще се брои срещу тавана на заплатите с почти 90 млн. долара в случай на уволнение.

Затова е ясно също, че въпреки всички умения за жонглиране, в един момент забавлението ще свърши, изчисленията вече няма да се сумират и ще се наложи сериозно сътресение, за да се спази таванът на заплатите. Защото тогава дори преструктурирането вече няма да помага.

Необходимо ли е играчите винаги да се съгласяват?

Не, не винаги. При обикновеното преструктуриране може да се премине без съгласието на играча. Както в случая с Бахтияри, защото по същество нищо не се променя. Парите просто се изплащат по-рано заради бонуса при подписване на договор.

Но ако сега Пакърс бръкнат малко по-надълбоко в торбата си с трикове и изкуствено удължат договора, който е до 2024 г., с така наречените „празни години“, тогава това вече няма да е просто преструктуриране, дори ако „празните години“ са там само за преразпределяне на бонуса за подписване на договор като заместител и договорът не е реално удължен.

Все още е необходимо съгласието на играча, разбира се, и в случай на реално удължаване, с което парите също могат да бъдат разтеглени за по-дълъг период от време.

Загубват ли играчите пари поради преструктуриране?

Не, нормалното преструктуриране всъщност е само счетоводен трик, който разпределя парите през годините на договора. Играчите получават същия краен резултат като преди. Освен ако преструктурирането не е свързано с конкретно намаляване на заплатите.

Всичко това законно ли е?

Да.

Това са малките и големите маржове, които отборите могат да създадат за себе си чрез интелигентно планиране и малко късмет. Какво не е позволено: да се нарушава таванът на заплатите. Защото тогава има наказания, които варират от финансови санкции до загуба на избор в драфта.

Ето защо трябва да имате добра ръка като генерален мениджър. Във всяко отношение.