С продажбата на Тайрик Хил в Маями Долфинс, франчайзът от Флорида тръгна по същия път като почти дузина отбори в НФЛ – скъпи суперзвезди за краткосрочен успех. Но колко обещаваща е тази рецепта?

Мюнхен – Сега това е най-често използваният термин в настоящата свободна агенция: отборите влизат „all-in“. Аналогия на покера, при която избутвате последните си останали чипове (пари в рамките на тавана на заплатите) в средата, за да спечелите цялата банка (Супербоул).

Докато в миналото това е било изключение и другите отбори са го наблюдавали с повдигнати вежди, през 2022 г. то изглежда е правило. Никога досега не се е случвало толкова много играчи и още повече драфт пикове да бъдат преместени в страната само за седмица от началото на свободните агенции.

Лос Анджелис Рамс спечелиха Суперкупата през 2021 г., след като, по тяхно собствено признание, бяха „изцяло“. За да пожертват драфт пиковете, 2022 Rams имат само три от тях (освен компенсационните пикове), като нито един от тях не е в първите четири кръга.

Долфинс, Чарджърс, Бронкос: всички за краткосрочен успех

НФЛ е „Лига на подражателите“. Ако даден екип направи нещо ново, което работи, то се копира. Както на терена, така и извън него. В момента това доказват например Маями Долфинс, Лос Анджелис Чарджърс, Денвър Бронкос, Лас Вегас Рейдърс и Кливланд Браунс. Всички те са направили избори за поне една от най-големите звезди в лигата, за да я видят в своите цветове и да я пренесат на Супербоул.

Договорите, които се договарят, са предназначени за краткосрочен успех. Най-добрият пример: Дешан Уотсън от „Браунс“ получава само един милион долара заплата през 2022 г., което означава само десет милиона долара срещу тавана на заплатите. От 2023 г. нататък обаче сумата ще бъде 55 милиона долара. Така че Кливланд Браунс през 2022 г. нямат проблем, но Кливланд Браунс през 2023 г. имат. Но това няма значение за настоящите Браунс, засега. Успехът трябва да дойде тази зима.

Ню Орлиънс Сейнтс са майстори в отблъскването на настоящите парични проблеми. От години в лигата се говори, че „светците“ не могат да имат повече пари, но генералният мениджър Мики Лумис успява да удължава договорите на звездите всяка година. След последното удължаване на договора на вече пенсионирания Дрю Брийс договорите винаги са били „преструктурирани“, за да не се натоварва текущата горна граница. Тази година Лумис отново преструктурира половин дузина договори.

Прозрението: горната граница, която непрекъснато се увеличава, може да бъде заобиколена сравнително лесно до определен момент. Добър пример за това е Вон Милър: той подписа договор за шест години и 120 милиона евро с Бъфало Билс, но скъпите години са в края на договора му. През 2027 г. Милър ще бъде на 39 години, трудно е да се повярва, че тогава все още ще играе.

Нама ли е спаднало нивото на колежа?

Вие франчайзи все повече се освобождават от високите си избори, защото нивото на колежа е спаднало навсякъде?

През 2021 г. например само нападението на Алабама Crimson Tide взе шестима играчи в драфта на НФЛ: Джейлен Уодъл, ДеВонта Смит, Наджи Харис, Мак Джоунс, Алекс Лезерууд и Лендън Дикерсън. В това число дори не влизат звездите в защита около Кристиан Бармор и Патрик Съртън.

Десетки колежи нямат нито един избор в драфта. Особено при уменията, играчите, които се докосват до топката, отборите предпочитат да разчитат на най-добрите училища. А те просто не са много. Бен Ротлисбъргър например идва от колежа „Маями“ в Охайо през 2004 г., а в последните седем драфта те са имали само двама играчи – единият от тях е кикър.

Нивото на колежанското обучение е спаднало? Трудно е да се прецени, вероятно не.

При Даванте Адамс например обаче знаете, че получавате качество със сигурност. Хенри Ръгс или Н’Кил Хари са само два примера за приемници, избрани в първия кръг, които са разочаровали. Късметът винаги играе роля, но повече при новаците, отколкото при доказаните звезди.

Многобройните избори и инвестирането на пари не са равни на успех

Това, че харченето на много пари и много избори невинаги води до успех, е доказано например от Джаксънвил Джагуарс. В много години с много скъпи свободни агенти това никога не е било достатъчно за голямото хвърляне. Близо до него обаче беше Джаксънвил през 2017 г., когато звездите бяха играчи, играещи с договор с новобранец, като Майлс Джак или Джейлън Рамзи.

2022 г. е следващият опит да се купи успех. „Джаксънвил Джагуарс“ хвърля пари, сякаш няма да има утре“, се казва в официалния сайт на НФЛ. Така и стана. „Надявам се, че няма да ни се наложи да правим това отново в близко бъдеще“, каза генералният мениджър Трент Баалке. През 2022 г. „Джакс“ похарчи 155 милиона долара под формата на гарантирани пари по нови договори.

Заедно с номинално най-високо оценените избори в драфта, „Ягуарс“ могат да постигнат успех – но по-скоро не бива да сме толкова оптимистични поради слабото минало на младия франчайз.

Мега сделките не са нещо съвсем ново

Такива скандално големи сделки като тази на Уотсън са се случвали и в миналото. През 1989 г. „Далас Каубойс“ продават бегача Хершел Уокър на „Минесота Викингс“ за общо осем избора в драфта. Това все още е най-голямата сделка в историята на НФЛ.

От гледна точка на „Викингите“ обаче сделката се оказа напълно неуспешна. Мъжете от Минеаполис не постигнаха почти нищо през 90-те години, докато Далас Каубойс изградиха династия с три победи на Супербоул с потока от избори в драфта през 90-те години.

И до днес тази търговия е известна като „Големият търговски обир“, по подобие на Големия обир на пощенски влак от 1963 г.

Противопоставяне на лудостта по търговията: Бенгалс и Патриотите

Не цялата лига обаче е в режим „победа сега“. Например, дизайнът на брояча е на Cincinnati Bengals. През миналия сезон те достигнаха до Супербоул, като повечето играчи бяха привлечени от самите тях. Джа’Марр Чейс (2021 г.), Джо Бъроу (2020 г.), Тий Хигинс (2020 г.), Джо Миксън (2017 г.) и Тайлър Бойд (2016 г.) са само водещите имена в нападението, които Бенгалс някога сами са избрали. Така че Супербоул срещу „Овните“ беше възможно най-големият контраст.

Макар че през този сезон франчайзът на Синсинати похарчи над средното ниво пари в свободните агенции, по-голямата част от тях бяха за линията на нападението. По този начин беше преодоляна най-голямата слабост на миналия сезон.

Патриотите от Нова Англия също са контрадрафт. С изключение на Свободната агенция през 2021 г., когато Бил Беличик привлече четирима скъпоплатени приемници, Патриотите в повечето случаи се въздържат от големи договори.

Джейми Колинс привлече вниманието на НФЛ през 2016 г., когато поиска повече пари от Беличик. Но вместо удължаване на договора, той получи самолетен билет за Кливланд, където почти беше продаден. По-късно Патс върнаха Колинс като свободен агент за малко пари. Бил Беличик плаща само на избрани играчи, в които е убеден. Пример за това е Стефън Гилмор, привлечен за големи пари през 2017 г. и обявен за защитник на годината през 2019 г.

Кой път е правилният?

НФЛ постоянно се променя, винаги е било така. Възможно е сегашната тенденция да е само такава – тенденция, която в крайна сметка ще се обърне.

Без значение по кой път ще тръгнат отборите, целта е една и съща: Супербоул през 2022 г. в Лас Вегас.

Единственото сигурно нещо е, че точно както в покера, само един от играчите, които са заложили all-in, може да спечели пота. В този процес 31 отбора остават разочаровани. Някои повече, други по-малко.