След старт на сезона с 1-2 и десет поредни победи, Ню Инглънд Пейтриотс са вече с 11-2 в Bye Week. Това се дължи в голяма степен на главния треньор Майк Врабел. Той вече би трябвало да получи наградата за „Треньор на годината“.

В NFL е почти обичайно поне един отбор от всяка конференция, който не е участвал в плейофите през предходната година, да се класира за тях.

Тази година това ще бъдат Ню Инглънд Патриотс. Преди сезона това не беше особено изненадващо, като се има предвид предстоящия график, трансферите през междинния сезон и очакваното напредване на куотърбека Дрейк Мей.

Но вече се е стигнало до крайности.

Фактът, че Патриотите са на прага на първата си победа в AFC East от 2019 г. и първото си участие в плейофите от 2021 г., се дължи преди всичко на един човек: главен треньор Майк Врабел. Той би трябвало да получи наградата за треньор на годината веднага. Единадесет победи са едно нещо. Но начинът, по който Патриотите постигнаха единадесет победи, е напълно впечатляващ.

Ню Инглънд Патриотс: Талантът не е всичко

Преди всичко: да, американският футбол се играе от играчите. „Това е игра на играчите“, както се казва.

Въпреки това: най-големият талант не означава нищо, ако играчите не са поставени в позиция да успеят. В американските медии често се използва терминът „култура“. Среда, атмосфера, в която играчите с удоволствие дават най-доброто от себе си и се чувстват добре. Първо Бил Беличик, който счете за по-важно да събере семейството и приятелите си в треньорския си екип, отколкото да наеме наистина компетентни треньори. После Джерод Майо, който беше напълно претоварен с задачата си и беше уволнен само след една година.

И сега Врабел. И с него атмосферата се върна.

„Той е невероятен лидер. Невероятно се радвам, че е наш треньор“, каза Мей след победата срещу New York Jets в дванадесетата седмица. „Мога да ви обещая, че не е забавно да играеш срещу този отбор“, възкликна коментаторът на „ESPN“ Джо Бък, особено за защитата.

Стефон Дигс, например, който е известен в лигата като труден характер, често се оплакваше в предишни години, когато не получаваше достатъчно топки. В четири от последните пет мача Дигс не е имал повече от пет улавяния и 50 ярда при приемане. От него не се чува и не се вижда и звук. Той подчинява всичко на успеха на отбора. Това е заслуга на главния треньор.

Ню Инглънд Пейтриотс: Майк Врабел съзнателно преотстъпва правомощия

Заслуга на главния треньор е и това, че познава своите области на компетентност и съзнателно се разделя с тях. Врабел целенасочено избра Джош Макданиелс за координатор на нападението.

Той не само познава Пейтриотс отвътре и отвън, но е и един от най-добрите координатори в лигата. Врабел не е толкова суетен, че да остави цялата офанзива на Макданиелс. Защото едно е ясно: това вече работи отлично при Беличек. Макданиелс превърна новобранеца Мак Джоунс в професионален играч. За успеха на Том Брейди няма нужда да говорим.

А в защитата? В крайна сметка самият Врабел беше отличен лайнбекър. И тук той оставя по-голямата част на координатора Терел Уилямс и плейколър Зак Кур. Въпреки това, Врабел има последната дума при изготвянето на игралния план и важните решения по време на мача, например дали да се играе четвърти опит. Като „отстъпва“ правомощията си за определяне на играта, той може да обърне повече внимание на потоците, взаимоотношенията и ценностите в организацията. Да обърне напълно тази франчайз през първия си сезон и да я превърне, към 13-та седмица, в най-успешния отбор в NFL. Само това заслужава наградата „Треньор на годината“.