Джони Хекер и Кевин Хубер са двамата пънтъри в Супербоул 56 в Лос Анджелис и са прекарали цялата си кариера само в един отбор. И двамата гледат назад към емоционалния сезон 2021 г., който се надяват да увенчаят с трофея „Винс Ломбарди“.
Мюнхен/Лос Анджелис – Никой фен не е щастлив, когато стъпи на терена. В крайна сметка, ако играчът е на терена, това означава, че нападението се е провалило. Това, че са успели да спечелят толкова малко пространство, че не е възможен дори опит за гол.
Няма да е по-различно и в Супербоул 56 между Лос Анджелис Рамс и Синсинати Бенгалс. И все пак Джони Хекер и Кевин Хубер със сигурност заслужават малко любов.
Причината: те са сред абсолютните ветерани на своите отбори. И двамата никога не са били активни за друг франчайз.
Хекер играе за „Овните“ от 2012 г., когато те все още са базирани в Сейнт Луис. Четири пъти е бил в Pro Bowl. Със средна годишна заплата от 3,762 млн. долара той е най-високоплатеният пунтер в НФЛ.
Хубер е в екипа на Бенгалс още по-дълго. Той работи във франчайза на Охайо от 2009 г. насам. Веднъж е бил в Pro Bowl (2013 г.) и е сравнително евтин с годишна заплата от 1,637 млн. долара. 22 играчи в неговата позиционна група печелят повече.
Кевин Хубер: момче от Синсинати
Huber всъщност е идеалната идентификационна фигура. Израснал е в Синсинати и казва: „Откакто се помня, съм фен на Бенгалс.“ Пункторът е израснал с „плейофното проклятие“ на този франчайз. Това е така, защото той е на пет години, когато „Бенгалс“ печелят последния си плейофен мач през сезон 1990 г.
31 години по-късно самият той е на терена, когато сушата приключва. „Помислих си, че така се печели плейофен мач? Това е усещането, което изпитват всички останали отбори? Това беше най-специалната вечер в кариерата ми.“
По стечение на обстоятелствата Хубер е поставен в „клуба на сърцето“. За разлика от Хекер, той беше избран – и то в 5-ия кръг.
„Когато влизах в драфта, знаех, че имам добри шансове да бъда избран. Обикновено обаче всяка година се вземат само двама или трима перфоратори – и само няколко отбора могат да имат нужда от тях или да проявят интерес. Тази година един от тези отбори беше „Бенгалс“ – припомня 36-годишният играч в гостуване на сайта „theplayerstribune.com“.
В Синсинати не се стига до големи успехи. Това, което го караше да продължава, беше надеждата за подобрение: „Всяка година след като губехме, се опитвах да си кажа, че следващата година ще бъде различна – че най-накрая ще се справим. А тази година е наистина различна.“
Хубер приписва това и на куотърбека Джо Бъроу: „Виждал съм няколко талантливи куотърбека тук. Но Джо има не само талант. Той притежава този фактор X“, обяснява перничанинът. „Той просто има тази увереност, която се среща много рядко.“ Подобно на Бъроу, сега Хубер трябва да докаже, че може да се представи в Супербоул
Джони Хекер и най-дългият удар в историята на Супербоул
Хекер вече предостави доказателството. Когато през февруари 2019 г. „овните“ се изправиха на финала срещу „Ню Инглънд Пейтриътс“ и собственото им нападение не успя да отбележи нито един тъчдаун, пънтерът все още беше на практика сред ярките точки. 31-годишният играч постави рекорд на Супербоул с удар от 65 ярда.
Въпреки това той е противоречив в рамките на франчайза. Най-ниската точка: В лицето на Кори Бойоркес той получи съперник в предсезонната подготовка. „Осъзнах, че отборът може да се насочи и към него и може би скоро ще трябва да си намеря нов дом“, разказва Хекер.
Успокоението беше още по-голямо, когато Бойоркес беше продаден на Грийн Бей Пакърс няколко дни преди началото на сезона. „Благодарен съм, че се чувствам желан тук“, казва Хекер. „Всеки път, когато дойда на тренировъчното ни съоръжение, целта ми е да бъда добър лидер и добър играч и просто да се забавлявам.“
До момента Хекер не е пропуснал нито един мач от редовния сезон за Овните. Така общият брой на участията му достига 166. Подобна е историята и на Хубер. За 13 години в НФЛ той е пропуснал само два мача – общо 207 мача.
Хекер и Хубер изживяха смесени сезони през 2021 г.
Въпреки че никой от двамата не изигра изключителен сезон през 2021 г. Средният показател на Хекер е 44,2 ярда – най-ниският в кариерата му. Хубер беше по-добър със средно 46,4 ярда, но все пак завърши едва на 18-о място в класацията на NFL.
В края на краищата кривата на формата на двамата ритащи специалисти показа възходяща тенденция в плейофите. Най-дългият удар и на двамата играчи в сезона след края на първенството прелетя над 58 метра.
Повишаването на формата трябва да даде надежда на съответните отбори. Защото всеки знае: един добър пънтьор, който не само може да хвърли яйцето надалеч, но и да осигури дълго време за полет, може да бъде решаващ фактор в Супербоул.
И все пак феновете биха предпочели те дори да не влизат на терена.
Comments
No Comments