Това беше удар в лицето за Шедур Сандърс. Талантливият куотърбек не беше избран в първия кръг на Draft 2025. Този факт би трябвало да го върне на земята. Коментар.

Гордостта предшества падението. От снощи най-късно това ще разбере и Шедур Сандърс.

Най-поляризиращият талант от колежа в тазгодишния NFL Draft не беше избран от нито един отбор в първия кръг. И това не е никак изненадващо. Освен за самия Сандърс.

В последните дни преди драфта ставаше все по-ясно, че Сандърс вероятно ще отпадне от първия кръг.

Самият той обаче се беше подготвил за това, че името му ще бъде прочетено в петък вечерта от комисаря Роджър Гудел. С голяма дори за неговите стандарти диамантена верижка с надпис „легендарен“ на врата, куотърбекът организира драфт парти в Тексас с семейството си, за да отпразнува избора си.

В крайна сметка обаче той остана с празни ръце и се извини пред приятелите и семейството си.

„Никой от нас не очакваше това“, каза Сандърс, видимо разстроен.

Шедур Сандърс: голяма надежда, но засега нищо повече

Никога не трябва да се бърка самочувствието с арогантност. Но точно при Сандърс това често е трудно.

Той позира с лъскави коли в интернет, редовно се държи прекалено в интервюта и изглежда като самоуверен човек.

Съмнителното поведение на Сандърс вече беше привлякло вниманието на някои скаути преди драфта.

Фактът, че в края на драфт партито не му беше позволено да произнесе „реч на победителя“, ще му дойде добре. Защото Сандърс с право ще успее в НФЛ.

Там обаче трябва да покаже друго лице, различно от това в колежа. Надяваме се, че разочарованието от драфта го е върнало на земята.

Той е голяма надежда – но нищо повече. Все още. Няма съмнение, че има добри заложби. Факт е обаче, че двама куотърбека от неговия випуск бяха избрани пред него.

Шедур Сандърс: Скромност вместо легендарност

„Това само наля масло в огъня“, коментира Сандърс своето неноминиране в първия кръг. „Всички знаем, че това не трябваше да се случи при никакви обстоятелства. Утре е денят. Знаем, че ни предстоят по-големи неща.“

Егото му изглежда очевидно наранено. Но е ясно и друго: разочарованието е разбираемо. Сандърс завърши речта си с първи признак, че вероятно вече е издържал частично теста за характер: „Все пак ще бъдем щастливи.“

И после добави думата, която явно е присвоил за себе си: „Легендарен.“

Но вместо да повтаря непрекъснато тази дума „легендарен“, Сандърс би могъл междувременно да послуша песента „Humble“ на Кендрик Ламар и да вземе за пример скромността, за която се пее в нея.

Това е тест за характера в точното време.