Последствие. Аарон Роджърс хвърля три прекъсвания в този мач – и все пак не той е главният виновник. Коментар.

Ню Йорк Джетс са в криза. В домашна такава. Те претърпяха второто си поредно поражение, което можеше да бъде избегнато, срещу „Минесота Вайкингс“ (17:23).

Да се каже, че Аарон Роджърс имаше лош ден и при двете поражения, би било подценяване. В Лондон 40-годишният играч хвърли три интерсепшъна – едва за шести път в 20-годишната си кариера в НФЛ.

Единият избор дори се върна в собствената му крайна зона (едва за пети път в кариерата му) и в крайна сметка позволи на „Викингите“ да отбележат решителните шест точки.

Но да държим Роджърс единствено отговорен за разочарованията на „Джетс“ през последните осем дни би било погрешно. И малко несправедливо.

Защото фактът е следният: куотърбекът не получава абсолютно никаква помощ и в момента.

Нито от линията му за нападение, която допусна общо осем сака срещу Денвър и Минесота. И особено не от координатора на нападението му Натаниъл Хакет, който очевидно е решил да премахне играта с бягане от репертоара си.

Срещу Денвър „Джетс“ все пак пуснаха топката 23 пъти за 64 ярда. Срещу Минесота те успяха да направят само 14 скромни опита за още по-скромните 36 ярда. И това беше в дъжд, където (точните) пасове са по-трудно осъществими и променливата игра с бягане обикновено е предпочитан метод.

Безсмислено подреждане на играта. И поставя Роджърс под ненужен натиск. Срещу Денвър куотърбекът хвърли топката 42 пъти, а срещу Минесота – невероятните 54 пъти (или по-скоро: трябваше да я хвърли). Срещу силна защита като тази на „Викингите“ три прекъсвания са почти свещени

Роджърс не може да се справи сам

Небалансираността между пасовете и изпълненията рядко е водила до успех. В един мач, когато обстоятелствата го изискват, може би – спомнете си само легендарната победа на Ню Инглънд Пейтриътс в Бъфало Билс през ноември 2021 г., когато Бил Беличик подаде топката само три пъти при силен вятър.

Такъв очевиден дисбаланс като този, който Джетс изпитват в момента, може да доведе само до катастрофа в дългосрочен план.

Самият Роджърс не бива да бъде освобождаван от каквато и да е вина. Трите пикапа срещу „Викингите“ бяха изцяло по негова вина. Самият той заяви след мача, че е играл „под стандарта си“.

Но дори един бъдещ член на Залата на славата не може да остане безупречен във всеки мач, камо ли да прави магии.

Особено не и на 40 години, след сериозна контузия на ахилесовото сухожилие. Особено ако трябва постоянно да се страхува, че ще бъде повален на земята от 100-килограмово чудовище, защото О-линията е по-пропусклива от въртяща се врата в търговски център.

Желанието да се даде топката в ръцете на човек като Роджърс в решаващите моменти е разбираемо. Но не през цялото време. Не и в 80 процента от случаите.

Поне изглежда, че грешката е била призната. Робърт Салех заяви след мача: „Играта ни не е достатъчно добра“.

Старши треньорът е прав. Ако „Джетс“ не станат отново по-променливи в нападение възможно най-бързо – а те имат играчите за това – кризата вкъщи ще продължи още доста време.